обвило е

Речник на българския език

1. обвило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвило е е производна форма на обвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвило е е производна форма на обвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).