обвила е

Речник на българския език

1. обвила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвила е е производна форма на обвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвила е е производна форма на обвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).