обвила

Речник на българския език

1. обвила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвила е производна форма на обвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обвила е производна форма на обвия (мин. деят. св. прич. ж. р.).