обвил
1.
обвил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обвил
е производна форма
на обвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обвил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обвил
е производна форма
на обвия (мин. деят. св. прич. м. р.).