обвиело

Речник на българския език

1. обвиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвиело е производна форма на обвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обвиело е производна форма на обвия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).