обвиели

Речник на българския език

1. обвиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обвиели е производна форма на обвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обвиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обвиели е производна форма на обвия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).