обвиела

Речник на българския език

1. обвиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвиела е производна форма на обвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обвиела е производна форма на обвия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).