обвиел

Речник на българския език

1. обвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвиел е производна форма на обвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обвиел е производна форма на обвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).