обви

Речник на българския език

1. обви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обви е производна форма на обвия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обви е производна форма на обвия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).