обвеело

Речник на българския език

1. обвеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвеело е производна форма на обвея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обвеело е производна форма на обвея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).