обвеела

Речник на българския език

1. обвеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвеела е производна форма на обвея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обвеела е производна форма на обвея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).