обварял

Речник на българския език

1. обварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обварял е производна форма на обваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обварял е производна форма на обваря (мин. деят. несв. прич. м. р.).