обварявало

Речник на българския език

1. обварявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обварявало е производна форма на обварявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обварявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обварявало е производна форма на обварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обварявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обварявало е производна форма на обварявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обварявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обварявало е производна форма на обварявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).