обварявал

Речник на българския език

1. обварявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обварявал е производна форма на обварявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обварявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обварявал е производна форма на обварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обварявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обварявал е производна форма на обварявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обварявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обварявал е производна форма на обварявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).