обварил съм

Речник на българския език

1. обварил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обварил съм е производна форма на обваря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обварил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обварил съм е производна форма на обваря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).