обварил си

Речник на българския език

1. обварил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обварил си е производна форма на обваря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обварил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обварил си е производна форма на обваря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).