обварил е

Речник на българския език

1. обварил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обварил е е производна форма на обваря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обварил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обварил е е производна форма на обваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).