обварило

Речник на българския език

1. обварило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обварило е производна форма на обваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обварило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обварило е производна форма на обваря (мин. деят. св. прич. ср. р.).