обварила

Речник на българския език

1. обварила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обварила е производна форма на обваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обварила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обварила е производна форма на обваря (мин. деят. св. прич. ж. р.).