обварил
1.
обварил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обварил
е производна форма
на обваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обварил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обварил
е производна форма
на обваря (мин. деят. св. прич. м. р.).