обварели

Речник на българския език

1. обварели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обварели е производна форма на обваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обварели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обварели е производна форма на обваря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).