обарваха

Речник на българския език

1. обарваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обарваха е производна форма на обарвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обарваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обарваха е производна форма на обарвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).