обарвал

Речник на българския език

1. обарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обарвал е производна форма на обарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обарвал е производна форма на обарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обарвал е производна форма на обарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обарвал е производна форма на обарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).