обарва

Речник на българския език

1. обарва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обарва е производна форма на обарвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обарва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обарва е производна форма на обарвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обарва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обарва е производна форма на обарвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).