обайвало

Речник на българския език

1. обайвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обайвало е производна форма на обайвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обайвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обайвало е производна форма на обайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обайвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обайвало е производна форма на обайвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обайвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обайвало е производна форма на обайвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).