обайвал

Речник на българския език

1. обайвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обайвал е производна форма на обайвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обайвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обайвал е производна форма на обайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обайвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обайвал е производна форма на обайвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обайвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обайвал е производна форма на обайвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).