обаели

Речник на българския език

1. обаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обаели е производна форма на обая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обаели е производна форма на обая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).