обаел

Речник на българския език

1. обаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обаел е производна форма на обая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обаел е производна форма на обая (мин. деят. несв. прич. м. р.).