обагрял

Речник на българския език

1. обагрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагрял е производна форма на обагрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обагрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагрял е производна форма на обагрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обагрял — мин. деят. св. прич. м. р.

обагрял е производна форма на обагрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обагрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обагрял е производна форма на обагрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).