обагрил е

Речник на българския език

1. обагрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагрил е е производна форма на обагря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обагрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагрил е е производна форма на обагря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).