обагрило е

Речник на българския език

1. обагрило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагрило е е производна форма на обагря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обагрило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагрило е е производна форма на обагря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).