обагрило

Речник на българския език

1. обагрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагрило е производна форма на обагря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обагрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обагрило е производна форма на обагря (мин. деят. св. прич. ср. р.).