обагрили

Речник на българския език

1. обагрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обагрили е производна форма на обагря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обагрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обагрили е производна форма на обагря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).