обагрила е

Речник на българския език

1. обагрила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обагрила е е производна форма на обагря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обагрила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обагрила е е производна форма на обагря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).