обагрила

Речник на българския език

1. обагрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обагрила е производна форма на обагря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обагрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обагрила е производна форма на обагря (мин. деят. св. прич. ж. р.).