обагри

Речник на българския език

1. обагри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обагри е производна форма на обагря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обагри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обагри е производна форма на обагря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обагри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обагри е производна форма на обагря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обагри — повелително наклонение, ед. ч.

обагри е производна форма на обагря (повелително наклонение, ед. ч.).