обагрело

Речник на българския език

1. обагрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагрело е производна форма на обагря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обагрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обагрело е производна форма на обагря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).