обагрела

Речник на българския език

1. обагрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обагрела е производна форма на обагря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обагрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обагрела е производна форма на обагря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).