обагрел

Речник на българския език

1. обагрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагрел е производна форма на обагря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обагрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обагрел е производна форма на обагря (мин. деят. несв. прич. м. р.).