обагняло

Речник на българския език

1. обагняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагняло е производна форма на обагням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обагняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагняло е производна форма на обагням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обагняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обагняло е производна форма на обагням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обагняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обагняло е производна форма на обагням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).