обагнил е

Речник на българския език

1. обагнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагнил е е производна форма на обагня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обагнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагнил е е производна форма на обагня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).