обагнило

Речник на българския език

1. обагнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагнило е производна форма на обагня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обагнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обагнило е производна форма на обагня (мин. деят. св. прич. ср. р.).