обагнили

Речник на българския език

1. обагнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обагнили е производна форма на обагня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обагнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обагнили е производна форма на обагня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).