обагнила

Речник на българския език

1. обагнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обагнила е производна форма на обагня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обагнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обагнила е производна форма на обагня (мин. деят. св. прич. ж. р.).