обагнил
1.
обагнил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обагнил
е производна форма
на обагня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обагнил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обагнил
е производна форма
на обагня (мин. деят. св. прич. м. р.).