обагнил

Речник на българския език

1. обагнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обагнил е производна форма на обагня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обагнил — мин. деят. св. прич. м. р.

обагнил е производна форма на обагня (мин. деят. св. прич. м. р.).