обагнело

Речник на българския език

1. обагнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обагнело е производна форма на обагня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обагнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обагнело е производна форма на обагня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).