нюансирало

Речник на българския език

1. нюансирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нюансирало е производна форма на нюансирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нюансирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нюансирало е производна форма на нюансирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нюансирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нюансирало е производна форма на нюансирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нюансирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нюансирало е производна форма на нюансирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).