нюансира

Речник на българския език

1. нюансира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нюансира е производна форма на нюансирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нюансира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нюансира е производна форма на нюансирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нюансира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нюансира е производна форма на нюансирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).