нуждал съм

Речник на българския език

1. нуждал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нуждал съм е производна форма на нуждая се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нуждал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нуждал съм е производна форма на нуждая се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).