нуждал си

Речник на българския език

1. нуждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нуждал си е производна форма на нуждая се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нуждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нуждал си е производна форма на нуждая се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).